Винените сортове на Мидалидаре: Мерло - сорт и тероари

Мерло е с тъмно син цвят на ципата. Използва се както в бленд, така и самостоятелно. Сортът е втори по разпространение в света (след Каберне Совиньон) и най-често засажданият в Бордо.

Най-ранното официално споменаване на Мерло (под синонима Merlau) е през 1784 г. в Бордо, когато вино от Либорне (Libournais) е описано като едно от най-добрите за района. През 1824 г. сортът е споменат в статия на тема вината от Медок (Medoc), където е описан като грозде, наречено на името на местната птица кос – „merlau“ на Окситански език (Occitan language) или „merle“ на официален френски език, чиято предпочитана храна е гроздето Мерло. 

В края на 90-те години на 20 век в Университета на Калифорния е установено, че Мерло произхожда от Каберне Фран (Cabernet Franc) и е сроден с Карменер (Carmenere),  Малбек (Malbec) и Каберне Совиньон. Вторият родител на Мерло е установен в края на 2000-те години при ДНК анализ на малко известен и ненаименуван сорт, анализиран през 1996 г. от мостра от изоставено лозе в комуната Сен Сулиак (Saint-Suliac) в областта Бретан (Brittany). Този неизвестен сорт, по-късно открит като декоративна лоза в някои села от района Поату-Шарант (Poitou-Charentes), е наричан разговорно Магдьолин (Madeleina) или Гроздето на Магдьолин (Raisin de La Madeleine) поради склонността му да узрява напълно около 22-ри юли за честването на католическия празник Св. Мария Магдалена (feast day of Mary Magdalene). След установяване връзката с Мерло, сортът официално е регистриран под името Магдьолин/Магдален Ноар де Шарант (Magdeleine Noire des Charentes).

В годините Мерло е чести използван за кръстосване и е родител на няколко нови сорта, между които Кармине/Кармин (Carmine) – създаден от д-р Олмо чрез кръстосване на вече създадена кръстоска между Каринян (Carignan) и Каберне Совиньон с Мерло; Едерена (Ederena) – с Абуриу (Abouriou); Евмолпия (Evmolpia) – с Мавруд (Mavrud); Фертилия (Fertilia) – с Рабозо Веронезе; Мамая (Mamaia) – с вече създадена кръстоска между Мускат Отонел (Muscat Ottonel ) и Барбареска Негра (Babeasca Negra); Нигра (Nigra) – с Барбера (Barbera) и Ребо (Rebo) – с Теролдего (Teroldego).

Съществува мутация на Мерло  с розово оцветяване на ципата – Мерло Гри (Merlot Gris), която се използва за търговски цели. Но сортът, познат като Мерло Блан (Merlot Blanc) не е мутация, а резултат от кръстосване на Мерло с Фол Бланш (Folle Blanche).

Мерло се отглежда почти във всяка държава, произвеждаща вино. Освен основните по размер насаждения във Франция и САЩ, сортът е разпространен в Италия, Испания, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Чили, Аржентина, Швейцария, България, а дори и в Китай.

С набирането на популярност на виното от Бордо по целия свят, се разпространява и Мерло. Когато гроздето пристига в Калифорния в средата на деветнадесети век, вместо да бъде купажирано с Каберне Совиньон, американските винопроизводители започват да правят сортови вина. Лозята се отглеждали лесно и те открили, че сънародниците им наистина обичат мекотата на плода ниските нива на танини.

Великото Мерло започва в Бордо. Някои от най-добрите примери идват от Десния бряг, по-специално от апелациите Сен Емилион, Померол и Фронсак, където е доминиращият сорт грозде.

Бордо: Мерло е открито за първи път на десния бряг на Бордо през 1784 г. и остава най-широко разпространеният сорт грозде в района. За разлика от Каберне Совиньон от левия бряг, Мерло се смята за по-обло, по-сочно и по-достъпно в по-млада възраст. Голяма част от Мерлото в региона се използва за блендове в бюджетни вина, но някои от най-известните бутилки в региона, като тези на Шато Петрус, са на основата на Мерло и могат да се развиват десетилетия.

Мерлото, което е засадено на глинести почви, както е в много части на известния Померол, е по-комплексно и най-таниново, често граничещо с разкош. Мерлото, което е засадено върху варовик, както в Сен Емилион, има повече свежест и минералност. Вината от Бордо на основата на Мерло имат много по-изразен землист аромат и минералност от тези от всеки друг регион и могат да варират от неотлежали до продължително отлежали в  нов френски дъб.

Тоскана: Въпреки че Италия има стотици местни звезди, международните сортове играят голяма роля в много от регионите на страната. Мерло е петият най-засаждан сорт грозде в Италия и голяма част от него се използва в блендовете Болгери (Bolgheri DOC) или Тоскана (Toscana IGT), наричани Супер Тоскански (Super Tuscan). Тези известни и често скъпи вина могат да съдържат 100% Мерло или бленд с други сортове от Бордо, като Каберне Совиньон, местни сортове като Санджовезе или и двете. Топлото тосканско слънце често насища плодовете на Мерло и омекотява всички сурови танини, но вината могат да варират от големи, дъбови и в стил Новия свят до сдържани, землисти и с голям потенциал за стареене.

Фриули-Венеция Джулия: Изненадващо, като се има предвид факта, че североизточният италиански регион Фриули-Венеция Джулия е станал известен с местните си сортове бяло грозде, Мерло е най-засажданият червен сорт грозде в района. То влиза в бленд или с Каберне Совиньон и Каберне Фран за Колио Росо, или се произвежда като сортово вино. Някои култови производители, като Миани, произвеждат изключително желани, скъпи представители на хладния климат с нюанси на анасон, подправки, камък и други.

Калифорния: Мерло в момента е вторият най-популярен сорт червено грозде в Калифорния и е с толкова широк асортимент, колкото и многото региони и производители в щата. Може да варира от евтини, сладки, ежедневни вина от магазина за хранителни стоки до луксозни, нюансирани, отлежали вина. Класическите региони с топъл климат включват долината Напа и Пасо Роблес, където вината обикновено са заоблени и гладки, с пищен и конфитюрен плодов характер, заедно със сладки аромати на подправки и ванилия от нов дъб. Най-добрите, като Дъкхорн, Дариуш и Сейнт Супери, са едновременно елегантни и концентрирани. Някои райони на Калифорния с по-хладен климат, като например долината Бенет в Сонома, произвеждат Мерло с по-малко плод и интензивност.

Вашингтон: По време на бума на Мерло в Калифорния, винопроизводителите от Вашингтон също са очаровани от гроздето, но за разлика от първите, Вашингтон не се отказа от своя емблематичен сорт в средата на 20-те години. Както е Пино Ноар за Орегон, Мерло от Вашингтон съчетава най-доброто от качествата на Стария и Новия свят, съчетавайки богат, пищен плодов вкус на череши и горски плодове с хрупкава киселинност и таниново тяло. Долината Колумбия произвежда най-големи количества Мерло, но долината Уола Уола, хълмовете Хорс Хейвън и Ред Маунтин произвеждат изключителни вина.

Чили: Чилийските червени вина до голяма степен са на основата на Каберне Совиньон и Карменер, но Мерло набира популярност. Докато някои лози с „Мерло“ всъщност са били неправилно идентифицирани като Карменер до средата на 90-те години на миналия век, много производители са внесли истински резници. В района Апалта в долината Колчагуа се произвеждат висококачествени представители от висок клас, често подобни на смелите, плодови, отлежали в дъб варианти от Калифорния.

Австралия: Засаждането на Мерло в Австралия не е регистрирано до края на 80-те години на миналия век, но площта с лозята е нараснала значително през последните 30 години. Винарите в страната обаче все още се учат кои места са най-подходящи за гроздето, а австралийското Мерло все още има лоша репутация от райони, в които то не вирее. През следващите години търсете Мерло от Кунавара, Маргарет Ривър, Макларън Вейл и долината Бароса.

България: В България Мерло е широко разпространено във всички винарски райони. Ароматът на младите вина е доминиран от нюанси на зряла череша и слива. В някои райони се откриват и цветни нюанси. Вината се развиват много добре при контакт с дъб. Зрелите вина се характеризират с комплексен аромат с нюанси на дъб, захаросани плодове и дим. Много типичен за отлежалите вина Мерло е вкусовият нюанс на трюфели.

В Могилово Мерло е от френски произход и е засадено в източните части на лозето Каралиец. Почвите в Каралиец са алувиални, средно до ниско песъчливи, с високо съдържание на глина. Посадъчният материал е осигурен в съответствие с глинестия почвен профил, а лозите са върху устойчиви подложки с дълбока коренова система. Мерлото на Мидалидаре е изключително плодово и пикантно, с типичните за сорта аромати на черни череши, къпини, цариградско грозде и зрели сливи. Произвеждат се от частично отлежали в дъб (42/25 Мерло) през изцяло отлежали (Нота Бене) до ферментирали в бъчви и отлежали вина (Гранд Кюве).