Винените сортове на Мидалидаре: Сортът Мерло
Мерло (Merlot) е един от най-популярните червени винени сортове в света. Вината могат да бъдат леки и плодови или пищни и отлежали. Мерло предлага за всекиго по нещо и затова е обичан навсякъде.
Смята се, че Мерло е използван за винопроизводство за пръв път в края на 1700-те години, когато френски винар от Бордо (Bordeaux) го вписва на етикета като част от винения бленд. От този момент сортът бързо се разпространява в областта и става известен с уникалните си характеристики – мекота и пищен плод, с които обогатява бленда с любимецът на района – Каберне Совиньон (Cabernet Sauvignon). Комбинирани, двата сорта се допълват по изключителен начин и скоро се превръщат в основа за знаменития Бордо бленд (Bordeaux blend), обожаван от много винолюбители.
Мерло е с тъмно син цвят на ципата. Използва се както в бленд, така и самостоятелно. Сортът е втори по разпространение в света (след Каберне Совиньон) и най-често засажданият в Бордо.
Най-ранното официално споменаване на Мерло (под синонима Merlau) е през 1784 г. в Бордо, когато вино от Либорне (Libournais) е описано като едно от най-добрите за района. През 1824 г. сортът е споменат в статия на тема вината от Медок (Medoc), където е описан като грозде, наречено на името на местната птица кос – „merlau“ на Окситански език (Occitan language) или „merle“ на официален френски език, чиято предпочитана храна е гроздето Мерло.
В края на 90-те години на 20 век в Университета на Калифорния е установено, че Мерло произхожда от Каберне Фран (Cabernet Franc) и е сроден с Карменер (Carmenere), Малбек (Malbec) и Каберне Совиньон. Вторият родител на Мерло е установен в края на 2000-те години при ДНК анализ на малко известен и ненаименуван сорт, анализиран през 1996 г. от мостра от изоставено лозе в комуната Сен Сулиак (Saint-Suliac) в областта Бретан (Brittany). Този неизвестен сорт, по-късно открит като декоративна лоза в някои села от района Поату-Шарант (Poitou-Charentes), е наричан разговорно Магдьолин (Madeleina) или Гроздето на Магдьолин (Raisin de La Madeleine) поради склонността му да узрява напълно около 22-ри Юли за честването на католическия празник Св. Мария Магдалена (feast day of Mary Magdalene). След установяване връзката с Мерло, сортът официално е регистриран под името Магдьолин/Магдален Ноар де Шарант (Magdeleine Noire des Charentes).
В годините Мерло е чести използван за кръстосване и е родител на няколко нови сорта, между които Кармине/Кармин (Carmine) – създаден от д-р Олмо чрез кръстосване на вече създадена кръстоска между Каринян (Carignan) и Каберне Совиньон с Мерло; Едерена (Ederena) – с Абуриу (Abouriou); Евмолпия (Evmolpia) – с Мавруд (Mavrud); Фертилия (Fertilia) – с Рабозо Веронезе; Мамая (Mamaia) – с вече създадена кръстоска между Мускат Отонел (Muscat Ottonel ) и Барбареска Негра (Babeasca Negra); Нигра (Nigra) – с Барбера (Barbera) и Ребо (Rebo) – с Теролдего (Teroldego).
Съществува мутация на Мерло с розово оцветяване на ципата – Мерло Гри (Merlot Gris), която се използва за търговски цели. Но сортът, познат като Мерло Блан (Merlot Blanc) не е мутация, а резултат от кръстосване на Мерло с Фол Бланш (Folle Blanche).
С години винената индустрия разискваше ефекта на игралния филм Отбивки (Sideways) върху продажбите на Мерло. Трудно е да се определи дали това е била причина Мерло да придобие лоша слава. Въпреки последствията от филма, има некачествени, добри и разкошни вина от Мерло и заради последните сортът успя да запази позициите си. Днес производителите възраждат Мерло, отдавайки му вниманието, от което има нужда, за да разкрие характеристиките си.
