Централен Отаго: Виненият регион

Малко са винарските региони в Нова Зеландия, а може би и в света, толкова поразителни, колкото Централен Отаго. Покритите със сняг планини обгръщат хоризонта отвсякъде, има изобилие от буйни реки и каньони. Това е драматичен пейзаж, див и неопитомен, с изключение на спретнатите редове лозя и овощните градини. Не е изненада, че Централен Отаго е една от ключовите дестинации, където са заснети епични фентъзи приключенски филми от трилогията „Властелинът на пръстените“.

Но драматичният пейзаж и планинските вериги, заобикалящи винарския регион Централен Отаго, са подходящи и за отглеждане на чудесно грозде. Централен Отаго е с най-близкия до континентален климат, който може да се намери на островите в Нова Зеландия. Той е защитен от каквото и да е морско влияние от околните планински вериги, които създават дъждовна сянка и предотвратяват навлизането на мокри и влажни фронтове. Тази дъждовна сянка всъщност го прави най-сухият от всички винарски региони в Нова Зеландия – основен плюс за здравословно отглеждане на грозде.

Също така регионът е много слънчев през лятото. Сухото време означава, че има малко облачно покритие и на тази южна ширина има дълги дни с много часове слънцегреене, през лятото все още може да е светло в 22 часа. Високи са нивата на ултравиолетови лъчи и ципите на гроздето са по-дебели в отговор. Поради това Пино Ноар от Централен Отаго има тенденция към много по-дълбок и по-тъмен цвят.

През зимата Централен Отаго е студен и снежен, докато лятото е горещо и сухо. През лятото амплитудите са доста екстремни – дневната температура може да достигне до 30°C, докато вечер може да спадне до 8°C. Тези екстремни контрасти също означават, че Централен Отаго е един от най-податливите на проленто измръзване винарски региони. Машини против измръзване и пръскачки има в почти всяко лозе.

Валежите в Централен Отаго са 340-600 мм годишно (в зависимост от региона). Капковото напояване е от съществено значение, а водата за напояване е изцяло от снеготопенето от Южните Алпи.

Понякога духа силен северозападен вятър, който помага да се запазят лозите и гроздето сухи и здрави. Докато сезонът е сравнително кратък в Централен Отаго, дългите часове на деня през лятото помагат да се компенсира по-краткото време на зреене.

Има разнообразие от почви във винарския регион Централен Отаго, в зависимост от подрегиона или дори от местоположението на лозята в едно и също лозе. Почвите обикновено са добре дренирани, със значителни количества слюда и шисти, както и тинести и глинести фракции. Среща се и педогенна вар, която е подобна на варовика, но формирана посредством природно налягане – процес, който протича в продължение на хиляди години, за разлика от варовика, резултат от почвообразуването от морски отлагания.

Пáлик (Pallic soils), третият най-разпространен вид, покрива 12% от площта на Нова Зеландия. Това са тичпични за двата острова почви от наносен тип. Подпочвите им са бледо оцветени („pale“, откъдето идва и името Пáлик) поради ниското съдържание на железни оксиди и в някои случаи на оглеяване. Те често се образуват върху льос под формата на еднороден материал, доминиран от тиня, който ветровете издухват от речните заливни низини и отлагат върху земята. Пáлик почвите често са влажни през зимата, тъй като водата се намира над фрагипана (подпочвени слоеве с променена структура, които ограничават водния поток и проникването му към корените на растенията), и също така са склонни към засушаване през лятото. 

Почвите по хълмовете са много по-стари от тези в дъното на долината в Централен Отаго, които са оформени от заледявания и съответно са с по-лека, пясъчна, чакълесто-шистова основа. Цялото това разнообразие означава, че има доста възможности за лозарите, включително и андропогенни почви, създадени с човешка намеса след добива на злато.

Гибстън (Gibbston): Разположен на изток от Куинстаун (Queenstown) по протежение на грандиозното дефиле Каварау (Kawarau Gorge), Гибстън е най-високият подрегион. Поради по-хладния климат и ориентирани на север хълмове гроздето узрява по-късно от съседните подрегиони, давайки по-леки, но все пак интензивни вина.

Банъкбърн (Bannockburn): На южния бряг на река Каварау, в южния край на долината Кромуел (Cromwell), лозята заемат едно от най-топлите и сухи места в региона. Реколтата може да изпреварва до един месец тази от другите подрегиони, а произведените вина са силно отличителни и комплексни.

Кромуел, Лоубърн и Пиза (Cromwell, Lowburn and Pisa): Тази област се намира на западния бряг на езерото Дънстан, простиращо се на север на около 25 километра от град Кромуел. По-голямата част от насажденията са разположени на по-ниските тераси и в дъното на долината, минаващи успоредно на покритата със сняг планинска верига Пиза. Там, на стръмния източен бряг на езерото Дънстан (Dunstan), се намира лозовият масив Stag's Run – домът на новозеландския Пино Ноар на Мидалиадре.

Бендиго (Bendigo): Североизточно от Кромуел, лозята в Бендиго са засадени на ниски северни склонове. Широкомащабните насаждения върху каменисти почви улавят екстремния климат, горещото лятно слънце и студените ясни нощи.

Уанака (Wanaka): На 80 км северно от Куинстаун и през няколко планински вериги се намира красивият Уанака - по-хладен и малко по-влажен от останалите региони. Езерото отразява радиацията и смекчава сланата, вината са деликатни и свежи.

Александра (Alexandra): Най-южният подрегион, климатът е сух и достига до крайности както през лятото, така и през зимата. Подчертаните дневни климатични колебания до прибиране на реколтата дават ярки сортови, ароматни и фино структурирани вина. Първите лозя в Централен Отаго са засадени именно тук през 1865 г.